Преди повече от един век наш възрожденец написал: "Никога не е късно да станеш за резил."  Не мога да допусна, че тази максима не е известна на такъв ерудит като Михаил Константинов. Но изглежда, че прекарвайки известно време само като наблюдател  край богатата държавна софра  е реашил да се  отплати за  високия пост, който е заел - шеф на "Информационно обслужване". Пост, който става многократно  по-стратегически поради предстоящите парламентарни избори. Нали помним забележителната мисъл на вожда и учителя Йосиф Висарионович: "Не е важно кой гласува, а кой брои бюлетините!" Тази практика е широко разпространена сред нашите мераклии за власт. И  Константинов смело  декларирал в същия стил:  "Ако тройната коалиция е алтернатива на ГЕРБ, ще направя всичко възможно това да не се случи."  Нали това  намерение не трябва да се пази в тайна, а и благодетелят да научи, че са му благодарни. На това народът казва: "Шило в торба не стои."  Но и опозицията не стои в торба и протестира срещу този нихилизъм. Служебният министър-председател не реагира адекватно и вместо да поиска М. К. да се отстрани от този възлов пост, го "усука", че за себе си бил взел решение, но щял да го оповести по-късно. Това даде кураж на провинилия се . Той призна, че "казаното от него е глупост и че е по-добре първо да се мисли, а после да се говори". И окуражен от височайшата подкрепа и особено, че ще бъде поканен в Изборния борд, мина в контраатака:  "Това  било сталинистко-хитлеристкио отношение към хората /да бъдат съдени за бъдещи действия/. И напълно се самозабрави в изявленията си: искрено се забавлявал от тази глупост. Интересно е как можеш да обвиняваш хора, които са ти доставили забавления!  И понеже една партия искала ръководеното от него АД да не обработва изборните прпотоколи, а  Националния статисткически институт /НСИ/  и като някаква съвременна Касандра изказа предположението,  че  "на шефката на НСИ Р. Инджова  са се изправили косите, защото НСИ нито имал желание, нито възможност да го стори". Изглежда той смята, че стои много по-високо от нея и хората са забравили, че тя беше служебен министър-председател също в един кризисен период и никой не е намерил грешки при този висок пост. Той се самовъзхвали и че никой освен него не можел да се справи с преброяването на изборите. Само че трябва да го ограмотя  за неговото твърдение по правен въпрос, която материя явно не му е ясна. В наказателното право  се носи отговорност  и  за  "бъдещи действия" - например подготовката за преврат като се търсят оръжия,  насрочването на безредици и пр.  И  използва, че служебният министър-председател се задоволи само с "потупване по рамото", за да се самовъзвеличи до небето - че дори и "господарят на света  Барак Обама не можел да го смени еднолично от АД". Това шикалкавене с уж подаването на оставка и  позоваването на "недосегаемост в остояването на служебния пост"  навява на мисълта, че може да доживеем до още един цирк:  членовете на борда на директорите да не приемат оставката му и той да остане начело,  дружеството му да "спечели" поръчката за преброител и той да си прави каквото си е наумил... Този номер бе пробван от доброволно оттеглилия се доскорошен министър-председател Б. Борисов, който си подаде оставката като гл. секретар на МВР при управлението на НДСВ,  но величеството не я "прие" и той бе изнасилен да продължи да служи против волята си. Дори се съмнявах дали сегашната оставка на Б..Б.  не е повторение на тогавашната  и парламентарното мнозинство да не я приеме, но явно сега сценарият бе променен. Няма пречка обаче той да се повтори, макар и от друг играч. - М. К.

Руснаците казват "Поживем, увидим", а французите "Qui  vivra, vera".   Който е жив, ще види.

Антон ЧАКЪРОВ, адвокат,  Стара Загора,  23 март 2013