Често се чуват прочувствени призиви от управляващите към българите емигранти в чужбина да се завърнат в Отечеството  си.  Сочи се, че това ще бъде една патриотична проява и с това ще се  докаже любовта към Родината, която се нуждае повечме от когато и да е бил от добре подготвени  специалисти и ще помогне за така очаквания възход на България.  И това е любима тема за всеки  управник  пред  сънародниците  ни  при  служебния  воайаж  в  чужбина.  Вероятно  се  обещават  примамливи  възможности за завърналите се.  Наскоро  обявиха  за  такъв  повик към  българската диаспора  в  Кипър.   Не можах да чуя кой е отправил този призив, но  тъй като  по  същото  време там  беше  вицепрезидентката,  предполагам,  че  е  бил  от  нея.

Поставя  се  обаче  въпросът  дали  едно  такова  „завръщане”  е привлекателно  практически  за  този,  който  би  се   отзовал  на поканата – дали  тя  е  от  исконната  „грижа за човека”,  в  името  на  която  до  1989  г.  ни  убеждаваха, че  се  върши всичко от  държавата?

Преди  всичко  не  е  лесно  да  се  вземе  решение  да  емигрираш.  Да  се  разделиш  от близки и познати хора от години,  а в много  от случаите  –  и  с членове  на  семейството.  И  да се озовеш  в неизвестността  дали  ще  си намериш  работа  и  каква.  Повечето  емигранти  тръгват  от  най-ниски  позиции за реализация в  началото.

Много по-важно  е  обаче  какво  те  чака  в   Родината.  Едва  ли  ще ти предложат  на  тепсия   някаква  високоплатена  работа,  която  е  запазена  точно  за  теб.  Такива служби са отдавна заети от  предани  членове на  управляващата  партия.  В  страна,   в  която само  през  миналата година  450  хиляди   души  са  загубили  работата   си,   едва  ли  има  някакъв  шанс  завърнал  се емигрант.  При  това  всички  ще  си  казват,  че  си  се върнал  от   чужбина  и  кой  знае  колко много  пари  имаш.  И  много   скоро  бившият  емигрант  ще  се  разкае,  задето  е  повярвал  колко добре ще се устрои  тук.

При  управлението  на  БКП  да  се  вредиш   за  следване   в  чужбина,  дори и  в СССР,  беше  мисия  невъзможна.  Мой  приятел  ми разправи,  че  кандидатствал за следване   в  Москва и  то  за обявено само едно място  в  специалнстта.  Какво  било учудването му, когато там  видял, че има  десетина  студенти от  България.  И  като  разбрали,  че  е  от  Стара Загора,  а  не  от  София,  го  питали  „как се е вредил”.  Като  отговорил,  че  с  изпит,  те  помислили,  че  им  се подиграва...  След   „избухването  на  демокрацията”  по  думите  на  Вл.  Левчев,  разбрахме, че  докато  управниците  възхваляваха   образованието  в  СССР,  са пращали  децата си  да  следват  в западните  страни...  По  времето,  когато  всичко  „произведено в  СССР”,  се  представяше като  най-качественото,   известен  партизанин   още  тогава   караше „Мерцедес”.

Наскоро офиоциално  бе  съобщено,  че  българите  са  направили влогове  през 2012 г. за  2   милиарда  лева.  Всяка година  се  натрапва, че  спестовните  влогове  са  над 30 млрд.  Намекът е  ясен  -  щом   има  спестени  толкова много  пари,   значи   оплакванията,  че  са  бедни,  са  безпочвени.   И  понеже  управниците,  както всички подобни на тях ,  имат  навика  да  си  приписват  заслугите  за  всичко положително, значи  това е техен  актив.  И  само подсилват мераците  на  финансовия   министър  да  измисли  нещо,  че да ги заграби.  Нищо, че  в тези  влогове  има и  пари  на  юридически  лица,   и  че  това  набъбване  с 2 млрд.  за 1  година идва главно  от  ЕМИГРАНТИТЕ.  Не  може  от гражданите  на  официално регистрираната  като  най-бедна  страна в ЕС  и по  данни  на  Евростат  49  на  сто  от  населението  живее под  прага  на  бедността /а под „границата за оцеляване” – 283 лв. месечно  -  много  повече/,  един  работещ  да  е  спестил  по  над   1000   и   повече  лева.  При  това  на  много  от  работещите  заплатите  не  им  се  изплащат  с  месеци, включително и когато работодател е държавна фирма.  И  завърналите  се  ще трябва да чакат мизерни  помощи за безработни.  Така че и държавата  няма нищо да спечели  -  нито финансово,  нито  емоциално  -  че  мисли за  тях.  И  вместо  да  гласуват  за  управляващите,  което е целта на занятието с тези  призиви,  бюлетината ще отиде  другаде... И  не  само,  че  няма  да  има  нови  спестявания,  но  и   сегашните ще  се  топят.

Крайно  време  е  да  се  престане  с  омайващи обещания  без  покритие.  Така   например   като  назначиха Томислав Дончев за министър по европейските фондове дълго време  разправяше,  че  ЕС  е  отпуснал  7  млрд. евро за селското стопанство,  като спестяваше,  че  това е  за  периода 2014 – 2020 г.  Малцина ще разберат, че  няма  луди,  които  при вноска  на България в бюджета  на ЕС от  800 млн.,  да ти дадат 7  млрд.   И  рано  или  късно  истината излиза  наяве  и  за  непросветените,  или по-точно  - излъганите...

По-малко лъжи и повече честност  дори  и  при  близки избори!

Антон  ЧАКЪРОВ,  адвокат,  Стара  Загора

Разбира се , че не е нужна демагогия а реални стъпки, а те са дя не се правим на суперлиберали а държавата да поема някакви социални функции и да отвори малки предприятия и ДЗС-та, както това е правено в Англия, Франция и САЩ. Когато имат работа хората няма да бягат, а когато има оживен стокооборот, ще се отворят и работни места за специалистите.