Press ? for keyboard shortcuts.       Направило ми е впечатление, че почти винаги при наближаването на избори, избуяват плевелите на пиар-кампания за изменение на Конституцията. Разбира се това най-често е да се "приказват" сладки приказки и да не се прави нищо, но да се печелят гласове. Като че ли се намираме по времето на решаването на всички проблеми по рецептата в гръцките трагедии  "Deus ex machina" -  Бог /слиза/ с машина.  И всичко ще се уреди добре. Такава е обстановката и сега. Всичките "агитатори" въобще нямат представа какво точно искат да се направи, в какви срокове може да се извърши, защото сроковете са тромави, трябва да има няколко гласувания и паузи между тях. И дали демонстрираното сега, в името на властта и високите постове, единство или по-точно съглашателство между различните фракции няма да се пропука с необосновани претенции. Уинстън Чърчил има едно много  хубаво определение за социализма: "Социализмът не знае за къде е тръгнал и затова винаги  отива на друго място."  Такива пъстроцветни образувания най-често не издържат при най-малкото препятствие.  Като че ли някой, който успее да излъже гласоподавателите да гласуват за тяхната партия и веднага България ще стане оазис на благоденствието. А най-вероятно пак ще бъдем излъгани, както най-често се случва. Ами не разбирате ли, например, защо толкова много управляващите настояват за въвеждането на задължителния вот в изборите.  Мислите ли дали е вярно,  че искат да разберат какво е нужно на хората, за да се измъкнат от немотията. Целта е колкото повече хора гласуват, толкова  по-големи субсидии  да  получат партиите от държавния бюджет, т. е. за сметка на данъкоплатците. Тройната коалиция увеличи тази субсидия  в пъти. Това беше "добре дошло" за партиите и никой не е продумал за  връщането към по-скромния размер на  субсидията.  Като дойде на власт през 2009 г.  ГЕРБ обяви   необходимостта от икономии. Възползвах се от  този  призив и предложих на първо време да се намали субсидията на партиите на предишния процент върху гласовете. Получих любезно писмо от тогавашния зам.- министър на финансите, сега вече министър на същото министерство, че за първото тримесечие на 2010 г. вече са изплатили парите по предишния процент, но след това вече ще се съобразят и ще правят икономии. Но останах само с мисълта, че и аз съм дал добра идея, защото досега всичко си върви по старому. В замяна на това обаче бе отменено "швейцарското златно правило", по което всяка година  трябваше да се увеличават пенсиите, премиерът се хвалеше, че уж от първия ден започнали да увеличават пенсиите, обложиха с данъци и минималните пенсии, после пък   друго  правителство обеща да ги върнат следващата година, но изглежда "забравиха". За тази година  вторият кабинет Б. Б. обещаваше  голямото увеличение на пенсиите с 1,9 на сто, после обаче изглежда се върнаха назад при апела за икономии и го намалиха на 1.8 на сто и си представям каква огромна икономия е това за бюджета. Сега пак се  говори за 1.9 на сто от 1 юли и пенсионер с минимална пенсия 160 лв ще получи цели 3 лева, с които не е ясно колко ще подобри материалното си състояние А като сметнем, че  увеличението е само за 6 месеца от 2015 г., излиза, че  месечно на  такъв пенсионер се полагат по 1.50 лева.
Понеже обичам да правя предложения, с които да помогна на изтънелия държавен бюджет, предлагам следното: Наближават местните избори. Сега е времето да се съкратят част от многобройните общински съветници. Дали знаят българските граждани колко на брой съветници мислят денонощно за техните нужди?
При население в община до 5 000 се избират 11 съветници, до 10 000 - 13,  до 20 000 - 17, до 30 000 - 21, до 50 000 - 29, до 75 000 - 33,  над 100 000 -37, до 160 000 - 41, над 160 000  - 51, Столична община - 61. Прави впечатление /ако не е изменено/, че  ако от община с до 160 000 се полагат 41 съветници, а ако такава община приласкае още един гражданин и мине в следващата категория, това ще доведе 10 съветници...Посочените бройки показват, че има големи възможности да се извършат сериозни съкращения и това няма да се отрази на ефективността на работата на общинските съветници, но ще останат доста големи суми за някои общини, които да се вложат за по-полезни цели. Дано този път предложението ми да се приложи!

Антон ЧАКЪРОВ, адвокат         
Стара Загора,  21.4.15