Много често, да не напиша всекидневно, у нас се раждат някакви идеи. И то на най-различни теми - често пъти и екзотични, и неприложими. От няколко дни сега на мода излезе военното обучение на учащите се. Преди години огромната армия беше на няколко пъти съкращавана, но не по същия начин както в държавната администрация - много скоро чиновниците да станат повече с хиляди. Въпреки че често срещаме обяви за свободни щатове в платената вече армия. Причините вероятно са най-различни, но най-вече недобрите заплати. Не е много ясна новата концепция, но засега учениците от последните два класа щели да се обучават теоретично и "нямало да бият крак". Съображение да не боравят с оръжие било, че те са непълнолетни. Студентите щели да се обучават и как да си служат с оръжие.
Военно обучение на студентите беше въведено у нас преди повече от 60 години. То се наричаше "Катедра 22" и се изразяваше само в лекции. След първата година през лятната ваканция имаше двумесечен войнишки лагер с униформи на редници Студентите от Юридическия факултет бяхме в с. Орешака, край Троянския манастир. Редовните ни занимация най-често бяха в лекции и походи за издръжливост, с раници, пълни с някакви тежести за 10 килограма. Редовните войници ни гледаха със съжаление и ни съчувстваха, като казваха, че те не са слагали раница на гърба си. По някое време ни включиха в снимането на филма "Опълченците на Шипка", с което икономисваха парите за платен персонаж. Снимането на филма ставаше следобед.
Аз се шегувах, че сутрин сме редовна българска армия, а следобед - турски башибозук. Натоварването ни беше по-голямо, защото имаше много повторения на епизодите и ги свършвахме до късно. Избраха около двадесетина "по-характерни за запомняне", да бъдат на преден план. Единствената ни привилегия за участието в снимките беше, че разрешиха да не се бръснем. Наближаваше краят на м. август, а с това и на лагера. Чакахме с нетърпение да ни освободят и да се готвим за изпитите от есенната сесия. Изведнаж се чу мълвата, че ангажираните запасни офицери, които ни обучаваха, изпратили делегация в София да ни увеличат лагера заради снимките. Те получаваха заплати на редовни полковници и бяха заинтересовани колкото се може повече да продължи това положение. Хич не ги интересуваха нашите изпити. Имахме и редовни щатни офицери, които се разтревожиха от тези слухове. Безпокояха се, че отсъствието им от поверените им взводове ще се отрази на подготовката им и при очакваната проверка може да ги понижат.
И редовните офицери много лесно разрешиха проблема - докато делегацията беше в София ни натовариха на влака и ние бяхме много доволни. Втората година бяхме разпределени по поделенията, където трябваше да изкараме стаж по един месец вече с офицерски чин. Мен ме разпределиха в Сливнишкия полк, който с оглед на лошите отношения тогава с Югославия беше дислоциран на предна линия. По-нататък бях мобилизиран два месеца във Велико Търново, един месец в полка в Стара Загора и няколко пъти 2 или 3-дневни мобилизации. И завърших като офицер от запаса /сега - от резерва/ с чин старши лейтенант и длъжност командир на рота. Често ни привикваха на лекции, където ни учеха, че за да се запазим при падането на атомна бомба трябва да легнем с краката към мястото на попадението /а в същото време - че на няколко километра дори танковете се стопяват/, ако има война с Турция, ако за 24 часа не сме стигнели до Цариград, все едно, че нищо не сме направили и други неизпълними теории.
Сегашната идея била, че обучението ще се води от щатни офицери, на които щели да се плащат само командировки. Като знаем как всичко у нас и най-невинното се извращава в съвсем друго, бързо ще започнат да се плащат и лекторски и т. н. Обучението на един студент щяло да струва 592 лева. Вероятно в тях е включена и цената на нужния калашник. При постоянната липса на средства във всички области и "търсене на пари за бюджета" /като че ли те се търкалят по улиците/ и това вероятно ще е "идея за отклоняване на вниманието". Мисля, че у нас има 120 хиляди студенти по 600 лв. = 72 милиона. Ако наистина се "намерят", не е ли по-разумно и рационално да се вложат в образованието и науката? Често гледаме по телевизията млади хора да размахват калашници, но бягат от родината си, където всички са въоръжени...
Антон ЧАКЪРОВ, адвокат
16.10.13
