Преди години имаше някаква пиеса, в която култовата фраза беше: "Кой купи жабчето?" Въпросът се задаваше постоянно - с и без връзка с развитието на нещата. В действителност се касаеше за един подарък на малко дете, който  ревнив съпруг  подозираше, че е направен от влюбен в жена му. Но въобще не можа да намери отговора. За това ми напомнят непрекъснатите въпроси: "Кой предложи Делян Пеевски за депутат?" Като че ли това е някакъв нов Гордиев възел и ако се намери някой да го развърже, ще настъпи раят на земята! Само че с тази непосилна задача не успял да се справи и Александър Македонски.  И затова  намерил най-лесното разрешение -
извадил меча си  и разсякъл ремъците. Така той отстранил загадката, вместо да я разреши.
Но търсенето продължава. Непрекъснато се появяват все нови и нови Месии в ролята на партийни водачи, които обещават да ни заведат в блажената Аркадия.  И все не успяват, както не успяха и доскорошните "царе на  обещанията"... И с какво предизвика "гибелния гняв на Ахила Пелеев"? Никой не можа да посочи някаква конкретна вина,  която да е предизвикала такава масова психоза на ОМРАЗА и НЕНАВИСТ към едно лице, което не е заемало някакъв отговорен пост и не е вършил такива злодеяния, които да акумулират и насочат към него  все едно, че е по-черен и от Сатаната.
Струва ми се обаче, че и самият Пеевски допринесе за всичко това. И то не е в неговото богатство, за което се говори и пише, но никой не е казал какво е. Вероятно има и много по-заможни от него.
Той допусна груба грешка като заплаши от парламентарната трибуна  със сурови наказания  мошениците и измамниците, които години наред ограбват държавата. А "ЗАПЛАХАТА Е ПО-СТРАШНА ОТ САМОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ!" - казваше международният шахмайстор д-р Николай Минев. И от това ловко  се възползваха заплашените с наказания за престъпните си деяния  да насочат масовата ненавист в погрешна посока и да се покрият. И за съжаление този маньовър успя. Вече сто дни тълпата от протестиращи атакува в грешна посока. Уинстън Чърчил е сравнил социализма с "кораб, който не знаел за къде е тръгнал и затова винаги стигал някъде другаде". Моят вариант пък е, че и в най-съвършения компютър, ако дадеш погрешни данни, ще ти даде грешни отговори.  Инерцията обаче продължава точно като в грешна постановка. И от нея страдат и ДОСТОЙНИ БЪЛГАРИ.  С какво например е заслужил Пламен Орешарски, един  голям специалист в областта на финансите, който се съгласи да стане министър-председател на една "обрулена страна", както още навремето я определи проф. Чирков, че да се налага  да се крие като престъпник от озверяла тълпа. Едва ли можем да си представим какъв героизъм изисква това от един достоен гражданин. И при това прави неимоверни  усилия да намери средства за подобряване живота на последните бедняци, а после те да му викат  "Оставка!" Какво искат? Да се върне "финансовият гений" Дянков, който се гордееше с постната си пица и която ще дъвчем още кой знае колко години? И от народния гняв да се възползват тези, които ни докараха до това дередже и да се върнат на бял кон във властта.

Прости им, Господи, те не знаят какво вършат!

При нас е следното: "Боже не им прощавай, защото те ЗНАЯТ какво вършат''.
ПП. Имам впредвид политиците.