Най-сетне президентът обяви две важни решения: "Кога ще се проведат изборите за местните власти?" и че заедно с тях и на същата дата ще  има и референдум, за какъвто отдавна бленува. А дали обявените въпроси вълнуват избирателите, това едва ли занимава управляващите. Освен приемането на "задължителното гласуване", което е от голямо значение за депутатите, тъй като  при гласуване зорлен ще се увеличат "гласовете" и оттам - бюджетната субсидия.  Този трик често се ползва, макар и вносителите на проекти за конституционни промени да знаят добре, че едва ли в оставащите няколко месеца до изборната дата ще могат да се преодолеят редицата срокове, да не говорим пък за постигане на необходимия положителен вот при този разнообразен парламент.  Той не може да ни освободи   от омръзналия на всички гуверньор на БНБ, та едва ли ще може да го изгони. И търпи той да поставя неизпълними условия от рода да се постигне единодушие между всички партии кой да го наследи. И тъй като това е невъзможно  при  нашенския разнобой и жажда за власт, може би той няма да напусне поста дори и след като изтече срокът, за  който е избран. Тези дни издигналата се до финансовите върхове Менда Стоянова се похвали, че Искров обещал да си даде оставката на 19 юни. Но още на следващия ден пресцентърът на БНБ я поля със студена вода, че няма такова обещание. Той дори не се уплаши от заканата й, че ако не изпълни това обещание, щяла да го наплеска.  Имаше един финансов министър от ГЕРБ  Симеон Дянков, който се заканваше да "наплеска" Русия за някакви нейни грехове.  Предупредих го да не се занимава  с непостижими цели и се оказа, че съм прав. След като показваше една "постна пица", накрая го накараха да напусне поста си и тръгна да обикаля САЩ, Великобритания да си търси работа и  накрая се озова на руска софра... Добре, че не беше успял да я наплеска, но и там изглежда  Дянков я докара до "постната  пица" и не се е чуло  да се е цанил някъде. Чудя се само как руските големци го приеха след заканите му срещу тях. Но  изглежда, че той няма чувство за срам и дойде след краха си в Русия у нас да представя книгата си за кризата в Европа... И старите му приятели президентът, министър-председателят и други, които го лансираха, присъстваха на тази промоция като че ли не им е достатъчно да се огледат наоколо...
Но да видим какво ще стане с тези избори и референдум.  Qui  vivra  verra - Който е жив ще види.  Аз например нямам намерение да гласувам и да  увеличавам приходите на партиите. Още при идването на власт на ГЕРБ в  2009 г. и повика им за икономии, предложих да се върне субсидията на 1 лев за един глас. Получих любезен отговор на предложението си, но за І тримесечие на 2010 г. вече парите били  раздадени и занапред щели да намаляват процента. Минаха 5 години от тогава и обещанието не е изпълнено. Народът е казал: "Никой не реже клона, на който седи!" А в печата министър-председателят каза, че тогавашният зам.-министър на финансите и сегашен министър му казал:"Шефе, моите колеги станаха милионери, а аз къде съм."  Юристът в мен веднага "проговори" и уведомих главния прокурор да нареди да се провери по какъв начин колегите му са натрупали  такива богатства, но уви - няма никакъв резултат и до днес!

Антон ЧАКЪРОВ, адвокат               Стара Загора, 5.6.15