Макар и в далечния Люксембург, следя какво става в любимата ми Родина. За съжаление новините от нея са твърде смущаващи.

Вчера например бях втрещен от страхотната новина за интронизацията на Сакскобургготски и как на всяка литургия в черквите ще се чете името му и новата му титла.  В блога си веднага реагирах преди всички други с новото изненадващо двувластие – държава начело с президент и с „избран“ от Светия Синод „цар“. Предполагам, че чуждестранните медии не обръщат внимание на нашите и  поради това чудото не се разчу из целия свят. Доколкото си спомням в дългогодишния си живот, преди десетки години имаше такъв прецедент в Гърция. Само че с „малка“  разлика  - сваленият от власт бивш цар  се жалваше от чужбина, защото му бяха забранили да се появява в държавата, която претендираше пак да управлявл.

Нещо подобно – с претенции за „дуомвират“ имаше и в Румъния, Албания /с претендент за крал Зогу/ и Сърбия, но всичките завършиха с  крах.

Днес преди обед слушах по „Хоризонт“ интервю с министъра на здравеопазването, което беше още по-необичайно. Министърът обяви, че през следващата година ще се закрият 50 /или 90 - не запомних/ болници. И за да ни направи съмишленици на тази безумна идея, бодрячески изрецитира: „Попитайте който и да е лекар и той ще потвърди такова решение.“ И само олигарсите, които смятали болничните заведения за своя собственост, се противопоставяли. Може ли лекар да разправя като аксиома  подобно „виждане“? Кой лекар от тези болници ще се съгласи да остане без работа и без изгледи да си намери такава /не всички имат възможност да избягат в чужбина, щом като досега не са го сторили/, за да отчете министърът голям успех в икономии за сметка на здравето на хората. Народът е казал за такива безобразия: „На чужд гръб и сто тояги са малко“. Ами може ли при някакво заболяване хората да разчитат на медицинска помощ на 100 км от селището им?  Ами ние по този начин се връщаме с много десетилетия назад.

Искам да спомена и за предложенията на министър Ивайло Калфин за реформа в пенсионната система. Уважавах го като личност и специалист, но изглежда, че при всяко министерско назначение и добрите качества на удостоеното лице изчезват. Преди всичко такава реформа едва ли ще се осъществи – много тежко е след като години наред държавните служители бяха освободени от плащане на вноски за осигуряване, да ги задължиш да си плащат, както обикновените люде. И да увеличаваш годините им за пенсиониране, като им отнемаш възможността да  получават и заплата, и пенсия и тя даже да се увеличава. Правиха се „опити с негодни средства“, но с половин

уста. Как най-толерираните категории – депутати, службите по сигурността, прокурори, съдии и други да бъдат лишени от това, с което едва ли не Бог ги е дарил.

 Ами нали те са „еманация на нацията“, както преподавателят ми в Юридическия факултет Борис Спасов славославяше „богоизбранниците“, но на края на живота си и той остана наскърбен, защото не успя да спечели единственото си лично дело и  да спаси  апартамента си. Може би чак тогава разбра, че като не си във върховете на властта и най-сигурната кауза може да не спечели.

Но да се върнем към мечтите на министъра Калфин: „Трябвало всеки като започне работа на 18 или повече години, да знае  каква пенсия ще получи.“ И пише някакви невероятни цифри за 2049 година и т. н. Дали наистина вярва в такава мечта? В държава, която няма нищо постоянно и не се знае дали приетият днес закон няма да бъде отменен утре, това е невероятно.

Ще посоча най-пресния пример.  Аз бях първият радетел, който се застъпи в печата за въвеждане на плоския данък. Но след въвеждането му в такава уродлива форма, че се обложи с данък дори минималната заплата, отново в печата посочих, че това е недопустимо. Не може една шефка на някаква дирекция да  „спестява“ по 60 000 лева годишно от данъци, а мизерстващият работник с минимална  заплата от 320 лева да плаща данък от 32 лева.  Не намали тази злина и обещанието, че следващата година уж ще им върнат тези данъци. После измислиха, че ако работещият е получил отнякъде като лихва дори един лев, той се лишава ДА ПОЛУЧИ ОБРАТНО ТОВА, С КОЕТО Е БИЛ ОГРАБЕН. Симеондянковщината трудно ще се изкорени. Пророчески е постингът ми, озаглавен: „На Симеон Дянков му подадоха, най-сетне, оставката, но дълги години ще предъвкваме „постната му пица“, с която се гордееше и я показваше и по телевизията. Тихомълком управляващите отмениха и  швейцарското правило за „осъвременяване на пенсиите“ с цели 1.8,  дори 1.9 на сто!  И управниците не се смущават и най-малкоёче статистиката сочи, че над 3 милиона българи живеят далече под прага на бедността. А за четиричленно семейство месечната издръжка е над 2 000 лева. Какъв „живот“ е това никак не ги тревожи.

 Не случайно поговорката е: „Ситият на гладния не вярва.“

И докога ще се търпи това нетърпимо положение!?                                                                      
Антон ЧАКЪРОВ, адвокат от Ст. Загора    Люксембург, 4  май  2015 

уродливи реформи изкривиха психиката на младите хора дотам, че да работят за 300 лева по документи и още три пъти по толкова, ама под масата. Затова и мои познати, чужденци, когато отидат в България, се дивят колко много богати хора имало, как заведенията били пълни и хората масово консумирали яко (в Белгия седят на по една бира повечето), как хората с увреждания карали най-скъпите коли - как така сме се оплаквали, че получаваме малко! Ама как да им обясня, че съседа Симо дето живее под нас, официално се води безработен, получава социални помощи даже, жена му също, обаче за сметка на това бачка на частно (фаянс, теракот и т.н.) и бичи по над 3 бона месечно (демек повече от един среден белгиец)? С помощите, енергийните и т.н., всичко отива над 4 бона и половина. А когато аз работех в България, не получавах мизерните детски от 18 лева, защото надхвърлях "богаташкия" минимум с 5 лева... Но предпочитах да работя легално - сега това ми помогна, иначе трудов стаж няма. Да, ама иди го обясни на масовия народ - ще дойде момент, когато ще трябва да се вземат решения като преди десетина години в Киргизия - който не е работил, няма да получава пенсия. За да има за тези, които съвестно са се осигурявали. Но топката тогава ще е именно в тях, пак ще се вдигнат гласове за "народен съд", смърт за изедниците и т.н. И съм сигурен, че един от водачите на бунта ще е именно Симо, защото все реве, че тези 4 бона и кусур не му стигали - ами и аз да се наливам със скъпо уиски в кварталното капанче всяка вечер, а един път в седмицата да давам по 200-300 лева за салфетки в чалготека, и на мен няма да ми стигнат. Но годинките летят и пенсионната възраст наближава. Тогава имемно тези търтеи ще се сетят, че им се почива, ама не са внесли и стотинка за почивката си - дори и в личен спестовен влог или злато например... Наистина положението не върви на добре, една искра остава да засенчим Косово, Босна и Украйна наведнъж - просто няма да се знае кой кого...