Възхитен съм от категоричната Ви декларация, че няма да подпишете укази за назначаване за посланици на България в други държави на бивши служители и агенти на комунистическите служби.  Поздравявам Ви за тази достойна позиция, която заслужава само адмирации. Ще трябва да преодолеете обаче големи трудности.

Още с оглавяването на служебния кабинет председателят му Марин Райков вместо да се заеме с нетърпящите отлагане задачи, използва  заемания пост и на външен министър, за позиции,  противоречащи на официалната политика на страната по отстраняването на служители и агенти на комунистическите тайни служби от ръководни дипломатически мисии. Той изказа умиление, че те продължавали да получават заплати, но били унижени, че не се използват  техните умения и опит. За краткия период  на това правителство съвсем неуместно и неоправдано той се зае с  въпрос, който въобще не му е възложен.  Още повече  партиите извън дотогава управляващата ГЕРБ изразиха протест преди това да не се извършват назначения до изборите и съставяне на ново правителство. Поведението на Райков е обяснимо – той е роден във Вашингтон, където, доколкото съм  разбрал, баща му е бил на дипломатически пост, вероятно аташе или търговски  представител,  а в действителност служител на тайните служби,  главно Държавна сигурност /ДС/.  За двойния аршин показваха и различията в наименованията – чуждите агенти бяха наричани „шпиони“, а нашите – разузнавачи. Учудващо е, че още не седнал в министерското кресло новият външен министър, който неочаквано за първи път се домогва до такъв висок пост буквално цитира Марин Райков. Едва ли е имало заседание на Министерския съвет с обсъждане на такъв важен  въпрос и вземане на решение за възраждането на ДС и реабилитиране на агентите й, може и да им се поднесат извинения и изплатят обезщетения за „униженията  им“!  А кой ще  възмезди изгнилите по затворите и лагерите десетки хиляди  българи,  а някои загубиха и живота си, оклеветени от доносите на тези агенти  и осъдени несправедливо. 

Моят баща, истински народен учител, с педагогическо образование от 1920 година, създател на читалище и кредитна кооперация в родното си село, бе осъден на 3 години затвор от т. н. „народен съд“ съгласно наредбата за съдене на виновниците за въвличането на България във  Втората световнва война и злодеянията, свързани с нея. Макар че съм адвокат не ми даваха да видя делото за осъждането му. Едва в края на 1999 година по молбата ми за преглед по реда на надзора  прочетох какви измислици има в него. Баща ми  бил с училищния инспектор близък и затова не го изпратили учител в Македония. А той беше една година там.  Той създал читалище и кооперация, за да не могат комунистите  да направят такива. „Тяхното разузнаване“ донесло, че в избата ни имало  един чувал със захар и един с прежда, които сигурно били откраднати... Не вярвам някой да е имал куража да влезе в двора ни и още по-малко в мазето и да види какво има там, защото, ако го види баща ми рискуваше да го застреля със законно притежавания пистолет. Една нощ той чу кокошки да кудкудят и предположи кражба и преследва двамата крадци 2 км извън селото, докато собственикът спокойно спеше. Имаше свидетелство за майстор-тухлар и през ваканциите правеше тухли и ги продаваше. Беше и счетоводител. С майка ми обработваха 25 декара ниви, лозя и черничеви градини, отглеждаха и буби.

 Върховният съд отмени тази позорна присъда и го оневини напълно, но баща ми не беше жив да  види, че не е харчил напразно пари да издържа сина  си в университета. И животът му беше почернен,   а отчасти и моят като син на „народен враг“.  После 6 години се борих да ми изплатят мизерните обезщетения за „лежането“ му в затвора. А клеветниците  станаха „активни борци“, получаваха и втори пенсии, искаха да ги удостоят като „ветерани от войните“, за да получават още по-високи пенсии, макар че не бяха виждали фронт. Добре, че ДСБ и ДПС се  противопоставиха, та  това се провали.

 Името Кристиан Вигенин  не съдържа нищо българско, освен презимето Иванов. Собственото име и фамилията са по-близо до еврейски,  африкански и азиатски родове.  Напоследък се възприе практиката да не се изнасят данни за професионалното израстване на кандидатите за високи постове, най-вече защото нямат „професионални биографии“, а само „политически“. Опитват се само да ни замайват с безброй научни титли и специализации, предимно на Запад,  за каквито и теоретически не им е стигнало времето.

Интересно е, че всеки път при поставянето на въпроса с агентите на

Антон ЧАКЪРОВ 
адвокат 
           
Стара Загора

1 юни 2013