Постинг
30.03.2013 18:12 -
ОТЪРВАХМЕ СЕ ОТ СИМЕОН ДЯНКОВ. ДА ИЗХВЪРЛИМ И „ДЯНКОВЩИНАТА“
Най-сетне се отървахме от Симеон Дянков. Само че много дълго го търпяхме. И не можем да се успокояваме, че всичко е добре, щом завършва добре. Остава обаче „дянковщината“, която е заразила като туморни образувания целия стопански живот на страната. И колкото по-скоро я изхвърлим, толкова по-малко ще се пречи на нормалното развитие на стопанския живот.
Многократно съм писал, че това лице /съзнателно не употребявам думата „човек“!/ си позволяваше да управлява страната ни, както назначените от Великобритания генерал-губернатори са управлявали колониите й. И съм сочил примери за това и не е нужно да ги повтарям. Не случайно още през месец март миналата година се обърнах към него в блога си с думите: „Дянков, иди си с мир /заедно с целия си антураж/“. Той не само пречеше на развитието на стопанския живот, но поради незнанието и неумението си налагаше такива мерки и изискваше да постави всичко „под контрол“, в повечето случаи абсолютно ненужен и без каквато и да е полза. Не случайно в. „Банкеръ“ писа, че той „кабелизира“ и „опаса“ с жици всичко, че не даваше възможност стопанският живот да глътне малко въздух, а водеше до огромни загуби на време.
Прочу се с дребнавостта си в провеждането на финансовата политика. За него бяха непонятни народните поговорки: „Орел с мухи не се храни“ и „Не бъркай в торбата на гладния.“ Преди няколко години той водеше „пуническа война“ да се обложат с данък сгради и най-незначителните постройки в селата. Обясняваха му, че приходите са по-ниски от разходите по събирането им, но той остана неумолим. Не се стресна и от това, че този данък бе наречен подигравателно „данък колиба“ Историята се повтори и с прокарването на закон за данък върху лихвите по срочните депозити. Той се оправдаваше с това, че повечето влогове били под 1 000 лева и данъкът щял да е 3-4 лева, което нямало да се отрази тежко на спеспителите. Ами не е ли срамно държавата да посегне и на парите, заделяни за „бели пари за черни дни“. И какви суми ще спечели държавата?
Дянков заемаше освен поста финансов министър и втория по важност в държавата пост заместник-председател на Министерския съвет. Оказа се обаче, че това не е достатъчно. В 2010 година той се похвали, че е направл икономии от проектобюджета за 2011 г. и орязал дори бюджета на МВР с 5 милиона. Но шефът на това ведомство веднага го репликира, че това не било последната дума. И много скоро излезе поредното постановление на Министерския съвет, че се отпущат допълнително 7 млн. лв. за постоянно растящите нужди на МВР. И то бе подписано не от председателя на МС или пък ако той е бил зает с високоотговорната задача да реже лентичка за някакъв нов обект, да се изчака с един ден, но в краен случай да го подпише Дянков като ресорен зам.-председател. А излезе с подписа за председател на другия заместник, шеф на МВР. Още по-конфузно беше положението, когато миналата година /но „не предизборно“/ Дянков обяви, че от 1 януари 2013 г. ще се увеличат пенсиите. Само няколко часа по-късно обаче по една телевизия председателката на бюджетната комисия Менда Стоянова, бивша данъчна служителка, заяви, че това ще стане от 1 април. По телевизията веднага показаха изказването на Дянков, но тя въобще не го коментира. За този подвиг тя след няколко дни зае вакантния пост на зам.-председателка на Народното събрание. Ако този министър имаше някакво достойнство, трябваше при тези случаи на доказано незачитане да си подаде оставката, но уви. При това неговият началник продължи да го възхвалява като финансов гений, който осигурил стабилността на държавата и препоръчваше на държави като Германия и Великобритания да се поучат от нас. Ако не беше фалирала Кипърската република вероятно Дянков щеше да се похвали, че за конфискациите на проценти от влоговете те са се повлияли от неговите манипулации с лихвите. Накрая и началникът му каза, че ако пак стане министър-председател, няма да направи Дянков отново министър. Много странно – от „Осанна“ до „Разпни го“. Въпреки това обаче Дянков отново демонстрира липсата на достойнство и себеуважение и заяви, че „щял да помага на България“! Опазил ни Господ от неговата помощ. На това народът е казал: „Те не го искат в село, а той пита за поповата къща“. Ако той се върне да „ помага“, сигурно ще си заслужи лапидация /от lapidatio - убиване с камъни /...
Антон ЧАКЪРОВ, адвокат
Стара Загора, 30 март 2013
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 182
