Законодателно бе постановено, че „адвокатурата е ПОМОЩНИК НА ПРАВОСЪДИЕТО“... През няколко години се провеждаха „чистки“ в адвокатурата, жертви на които ставаха най-изявените и подготвени адвокати, които съвестно изпълняваха задълженията си и най-вече проявяваха независимост в работата си. От „свободна професия“ тя бе превърната в такава с най-труден достъп и съпроводена с повече ограничения, отколкото за постъпване на държавна работа. Безпроблемно ставаха адвокати само тези с „трите букви“ – БКП.

Бяха въведени т. н. „нормативи“ за получаваните възнаграждения, които се определяха от Министерството на правосъдието (МП) независимо от личните приходи на отделния адвокат. Най-сериозният удар срещу адвокатурата бе нанесен през 1975 г. Той бе подготвен с предварителни „хватки“. В Казахстан (или Узбекистан – няма никакво значение, тъй като икономиката им беше идентична) беше изпратена специална делегация, която „констатирала“, че в тази значително по-голяма от нашата страна адвокатите били по-малко от тези в София... И това налагало да се направят съкращения в адвокатурата... Няма значение, че там гражданите нямат собственост и дела за такива спорове. Но не изпратиха делегация в САЩ, защото във Вашингтон при 600 000 население имало 160 000 адвокати... И на адвокатските съвети (АС) бе възложено да изготвят „щатове“, които бяха безпрекословно одобрявани от МП. И разбира се АС използваха случая да се отърват от „непослушните“. Новото беше, че това вече не се наричаше „чистка“, а йезуитски – „съкращения“... Като че ли адвокатите получават пари от държавата и ще се облекчи бюджетът. Стотиците жалби на засегнатите престояха по няколко месеца във Върховния съд, докато изглежда му наредиха да ги върне, понеже това не били индивидуални административни актове и не подлежали на обжалване...

След като у нас „избухна демокрацията“, по думите на писателя Вл. Зарев, през 1991 г. бе приет Закон за адвокатурата (ЗА). Заварената номенклатура обаче правеше най-различни обструкции за ограничаване свободния достъп. Дори моят състудент Петър Корнажев (Бог да го прости!) създаде някакъв казионен съюз, който бранеше статуквото и направи митинг пред Съдебната палата против тогавашния министър Св. Лучников, който „отпуснал 100 щата за адвокати” (!?). Най-редовната практика в това отношение беше забавянето при приемането на адвокати от АС под претекст, че уж трябвало да се уреждат „някакви въпроси“ при промяната. Този 6-месечен срок бе използван от някои „по-оправни“ шефове да изкупят на безценица общото имущество (хладилници, радиатори, пишещи машини и др.), а някои – дори канторите, макар и построени с общи пари.

В 2004 г. бе приет нов ЗА, който с доста изменения, главно във връзка с допускането на чуждестранни адвокати да упражняват професията си у нас, действа и сега. За съжаление той има редица текстове, особено в дисциплинарното производство, които нямат място в една претендираща за демократична държава, при това в състава на ЕС! Очевидно в тях проличава влиянието на отречените диктаторски практики. И това е много ярко при съпоставянето им с другите два подобни закона в съдопроизводството – за частните съдебни изпълнители и за нотариусите и нотариалната дейност. Решенията на техните органи по дисциплинарните производства могат да се обжалват пред ВКС, което е гаранция за истинско правосъдие, без влиянието на някакви личностни и тясно-професионални пристрастия и съображения. Нотариусите са дори двойно защитени от грешки – решенията на тройния състав могат да се обжалват и пред петорен... И най-фрапиращото е, че пред ВКС те имат право НА АДВОКАТСКА ЗАЩИТА . А адвокатите нямат право да защитят себе си като обжалват пред ВКС второинстанционните решения на Висшия дисциплинарен съд на адвокатурата (ВДСА). Подлежат на обжалване само първоинстанционните решения на ВДСА по обвинения срещу адвокати на изборни постове.

Дори да приемем, че има 1000 такива адвокати, останалите 10 500 СА ЛИШЕНИ ОТ ПРАВОТО НА НЕЗАВИСИМО ПРАВОСЪДИЕ!... Това е истинско безобразие – защитниците на правата на гражданите да не могат да защитят собствените си! По този начин се толерира нехайството и безотговорността на върхушката на адвокатурата. Ще посоча няколко случая с решения на Висшия адвокатски съвет (ВАС) и ВДСА, с които са нарушени елементарни правила на ЗА.

Съгласно чл. 134 (1) от ЗА „дисциплинарното производство се погасява по давност, когато наказание не е наложено в продължение на 1 година от извършване на нарушението“. Текстът е толкова ясен, че не е нужно юридическо образование. Като председател на дисциплинарен състав и докладчик по дисциплинарно дело оправдахме уличена адвокатка. Решението бе обжалвано, но междувременно едногодишният срок изтекъл. За мое учудване ВДСА въпреки това отменил нашето решение и осъдил адвокатката да плати глоба от две минимални работни заплати. И ощетената не може да се защити от това беззаконие.

 Друга жалба до Прокуратурата против влязло в сила съдебно решение с изтекли срокове за каквато и да е интервенция, вместо да се върне на жалващата се, била изпратена до ВАС все едно, че е пощенска кутия. Той пък я препраща на АС. Изтече и едногодишният фатален срок. Разбира се прекратихме такова дело, без да се съобразяваме с „практиката“ на ВДСА.

Третият случай пък е още по-срамен и се случи с мен. На 11 май 2010 г. изпратих писмо до ВАС, с което изразих възмущението си от това, че правителството не изплаща адвокатските хонорари за служебната защита по Закона за правната помощ. И предложих да се откаже оказването на такава и да се блокират делата, за да видим как управляващите ще се оправдават пред Брюксел. Оттам го препратили до Националното бюро за правна помощ, от което нищо не зависи след като МП не му превежда пари. През август 2010 г. ми бе поместена и статия във в-к „Параграф 22“ – „И адвокатите пред стачка!?“. Посочих, че ако ВАС се страхува да се опълчи срещу това беззаконие, да си подаде оставката! Това явно е вбесило върхушката как е възможно да я критикува адвокат. И образува срещу мен дисциплинарно производство по жалба за „използване на скандален и напълно неприемлив език по адрес на клиента си, които нарушения били изключително тежки и навеждали на липсата на необходимите нравствени качества за упражняване на адвокатската професия едно лице да бъде адвокат“. И това обвинение е на самозабравилия се зам.-председател на ВАС Х. Хараламбиев, чийто „принос“ за правната доктрина се изразява в крилатата му фраза: „Адвокатът винаги черпи клиентите си, но те плащат сметките.“ И се хвали в сп. „Тема“, че за „известността му“ в един случай допринесла...ГЛУПОСТТА МУ! От тези тежки думи читателят ще остане с впечатлението, че се касае за някакъв сериен убиец и то бушмен или папуас, а не за АДВОКАТ! И въобще не се споменава, че съм реагирал срещу лъжите и просташките обиди по мой адрес на лице, на което съм изготвил искова молба за делба . И въобще не може да се пише за адвокат и клиент, защото нямам никакво пълномощно и дори договорът за правна защита не е подписан от това лице. И тези възражения са изпратени до ВАС, а възхваляваният като топ-адвокат и то по наказателни дела въобще не знае, че задочна обида няма, че в ЗА е записано в кои случаи може да се търси дисциплинарна отговорност и ВАС не може да се „самосезира“. И не може адвокат да носи отговорност, че не се е явил в съдебно заседание, а такова въобще не е имало, защото делото е било прекратено без да стигне до съдебната зала!...

 Възраженията ми, че не е възможно етиопски евреин и българин да са наследници на българин пък са обявени за „дискриминация“, което е подкрепено и от председателката на ВАС Д. Доковска, което показва, че не е прочела чл. 3 от Закона за защита от дискриминация, че той защитава от дискриминация физическите лица на територията на България! И през тези близо две години се преструват, че този „лов на вещици“ уж не е за статията ми: „ами аз само съм твърдял, че има отпечатана такава статия“ – и явно те не са я видели, макар че още от началото е приложена в делото! Поведение на някакво дете, което е сторило беля и съчинява плоска шмекерия с надежда да се оправдае. Ако трябва да опиша всички юридически неграмотности, сигурно ще са нужни много страници.

Странно беше и становището на ВДСА. На възраженията ми, че това позорно дело (за ВАС, а не за мен!) трябва въобще да се прекрати, вероятно „набеденият“ за докладчик ме апострофира „да не се ХВАЩАМ ЗА ЗАПЕТАИТЕ“... И това са думи на адвокат, а не на селски милиционер. Председателката на ВДСА Р. Негенцова пък на 3 май 2010 г. в предаването на БНТ „Частен случай“ обяснила, че след 1 година се погасява дисциплинарното преследване, но само след 50 дни е забравила това . И ме осъдиха на „порицание“, като приеха, че имам 36-годишен адвокатски стаж, през което време съм упражнявал безукорно адвокатската професия и имам значителен принос към публичната защита на правата и интересите на адвокатурата, както и че съм дългогодишен изявен общественик и затова са се „смилили“... За щастие като член на дисциплинарния съд (ДС – как ненавиждам тази абревиатура, напомняща за един мрачен период в нашата страна!) използвах правото си да обжалвам и ВКС с решение от 20.10.2010 г. по касационно дело № 2142/2011 на първо наказателно отделение отмени решението и сложи край на този позорен цирк. Но ако не бях на изборен пост, самозабравилите се „обвинители“ сигурно щяха да ме лишат от упражняването на професията за максималния срок 18 месеца и не можех да се спася от този произвол. Към това насочваше и „бясната революционна ярост“ на обвинението. И ВДСА се изяви като подопечен на ВАС, а не като негов коректив, както е по ЗА.

 Само че и ВКС тръгна по пътя на най-лекото съпротивление. В жалбата си поисках да се произнесе по същество и после да прекрати делото по давност, защото искам да осъдя ВАС за причинените ми неимуществени вреди. Но ВКС сложи чадър върху това издевателство.

Друго недемократично изискване е предложенията за кандидатите за избиране от общото събрание на адвокатите от страната на върховните органи да се направят пред ВАС в 30-дневен срок преди събранието. Защо има такава процедура? Дали имената на кандидатите да се изпращат на ДС или сега на наследника й ДАНС за някаква „ проверка“? Ами ако тя е за „агентурно минало“, то и сегашният състав на ВАС, в който има даже 2 членове на Висншия съвет на БСП (!), не е много морален. Отмененият ЗА допускаше да се правят предложения дори на самото събрание. Явно така се създават пречки, за да се отстраняват неудобни кандидати.

В ЗА има цял поменик от нарушения на наредби и решения на АС плюс 9 конкретни. И вероятно като аналог на десетте Божии заповеди е и обобщаващото десето: „уронване на престижа и достойнството на професията и нарушаване на професионалната етика и морал“. По този текст може да се подведе и пресичането на улица извън пешеходната пътека. Плюс това има и Етичен кодекс на адвоката с 24 члена, много от които преповтарят тези от ЗА. Макар че който няма морал и 20 етични кодекса не чинат нищо. В другите два закона въпросът е разрешен в по един член: „спазване на професионалната етика и опазване на престижа на професията”.

Прави странно впечатление обаче, че ВАС НЯМА НИКАКВИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ КЪМ АДВОКАТИТЕ! Посочени са като такива разни технически: изготвяне на образци на документи, поддържане на регистри и пр. Единственото и най-важно задължение: „защитава професионалните права, честта и достойнството на членовете на (адвокатската) колегията“ е възложено на ... АК! Затова и ВАС се е абстрахирал от този въпрос и явно счита, че няма такива задължения! В нормалните организации има синдикати, които отстояват правата на членовете. Дори и протестите на полицаите се подкрепят от техния синдикат, а само адвокатите нямат никаква защита и върховният орган се изявява като прокуратура.

В същото време ВАС получава всеки месец членски внос от 116 500 лева!... Годишно близо 1.4 млн. финансов ресурс, с какъвто едва ли разполага друга подобна организация. И тези пари са предназначени само за защитата на адвокатите, а не за разни симпозиуми в чужбина, на които да се говори за демократичността в адвокатурата. Аз съм внесъл на ВАС над 2 000 лв. Не съм мазохист да плащам на палачи да ме съдят. Не вярвам и другите колеги да страдат от мазохизъм. На всичкото отгоре бях осъден и да платя на бедния ВАС и 150 лв. за разноски, които никой не счете да обясни какви са.

За качествата на ЗА говори и такъв елементарен факт: в чл. 119 (1) е записано, че ВАС избира 2 зам.-председатели и секретар, а в чл. 123 (1) той вече е станал ГЛАВЕН секретар! Кой и как го е „повишил“ не е ясно.

Тези диктаторски текстове съществуват вече доста години. Те са особено недопустими в организация, чието съществуване е насочено към защитата на правата на гражданите. През това време бяха избирани различни състави на ръководните органи. Нима никой от тях не е разбрал, че в действителност това не бива да се търпи? Едва ли. Но така е по-лесно – да се наложи цензура и в адвокатурата и да се наказват всички, които критикуват върхушката. Не случайно „Адвокати за промяна“ пишат в сайта си, че в Софийската АК годишно има около 5 000 (!) дисциплинарни производства – колкото е и броят на членовете й. Можем да си представим как се чувстват колегите в атмосферата от времето на А . Я. Вишински. Адвокатурата трябва да се освободи от подобни ръководители и новите да инициират процедура за премахване на диктаторските текстове от ЗА.

Необходимо е и да се възложи пълен одит за финансовото състояние през този мандат. Буди недоумение как може да се купи имот за 780 000 лв. и с разноските да се дадат близо 1 млн. лв. повече (спр. миналогодишният отчет на ВАС в кн. 3-4/10 на сп. „Адв. преглед“ ). Какви са тези „доверени нотариуси“, консултации с адвокати специалисти по вещно право и пр. Ами защо не са ползвали изявения специалист в тази област Х. Х., който констатирал, че адвокат с 36-годишна практика не може да напише искова молба за делба. Кой и по какъв начин е прибрал такава огромна сума. Поисках като редови адвокат ВАС да ми даде справка дали членовете му имат сключени граждански договори с ВАС, за какво и за какви суми, също имат ли такива с изпълнителната власт – министерства, държавни агенции и пр., представляват ли държавата пред Европейския съд. Получих ОТКАЗ – това не било свързано с дисциплинарното ми дело... Такова безочие навява още повече на съмнението, по-точно – увереността, че „има нещо гнило в Дания“, т. е. във ВАС!

Ако и следващите ръководни органи следват вече прокарания път на диктатура, то въобще няма никаква нужда от тях. По-добре ще бъде всяка АК да стане отделна юридическа личност и тя наистина да защитава правата на своите адвокати!