Преди известно време в един постинг поставих на обсъждане тази сентенция още от древността. Сега  искам отново да я обсъдим с оглед на новото развитие на гръцката криза..  И най-странното /а според мен - и срамното!/ е, че  мнозинството  одобрява  досегашното поведение на гръцките управници и дори  да даде мило и драго /но не свое, а ЧУЖДО. Току-що чух по Хоризонт, че гръцкият дълг бил колкото 180 на сто от брутния вътрешен продукт на страната. Не съм сигурен дали не беше 120 на сто, но това няма никакво значение.Защото хитрецът Ципрас въобще няма намерение да плаща като почитател на сакралната фраза на Дарио Фо  "Няма да платим". Че той дори и да иска, въобще няма никакви възможности да оскубе най-различни чужди средства. Затова прави разни еквилибристики от рода на референдум дали да подписва съглашение с кредиторите. И каква стойност имат резултатите от такава нелепица. Ами ако се правят референдуми с длъжници  дали  да се плащат даже  пари, за които са осъдени,  сигурно 100 процента ще отговорят с  " НЕ". И какъв ще бъде ефектът  - дали ще се намери съдебен изпълнител  да прекрати изпълнително дело. Днес чух пак по БНР, че депутат от БСП каза, че  вярвал,  ако попитат българските пенсионери, те сигурно щели да се съгласят да  помогнат с пари на гръцките си колеги. Изглежда не е чувал приказката "Болен здрав носи" - дето Кума Лиса се оплакала, че е болна и излъгала Кумчо Вълчо да я носи на гръб. Може ли да имаш тук пенсия от 160 лева и да  помагаш на грък с минимална пенсия 600 евро.

Трябва да помислим за нещо друго. Министър-председателят онзи ден беше категоричен, че няма да одобрим съглашението между Гърция и кредиторите, но като знам колко лесно променя позициите си, предположих, че и ние ще плащаме за чужди грехове. И още на следващия ден изказването му беше съвсем друго, макар че сме одобрили споразумението, но при условие, че няма да ни искат пари. Днес и заместникът му Т. Дончев приглася във в. "Труд" под заглавие "Ако искат още средства, ще чуят "Не": "Такава е позицията на правителство /липсва членуването - "то" - постоянни   грешки от немарливост в нашите медии/ второ -  никой не може да обясни на която и да е категория български граждани, че страната трябва да се ангажира с допълнителни плащания.". Има роман от Иля Еренбург "Москва на сълзи не вярва ", а това се отнася и за такива, макар и категорични, изявления. Няма да се изненадам, ако "тайно и полека", както пише поетът, при строга секретност сме превели милиони по заповед "отгоре". И тогава, ако някога се разкрие това, ще ни обяснят, че по този начин сме опазили "имиджа" на страната ни  и си е струвало парите.

Преди месеци се разбра, че премиерът с плеада министри е пътувал със самолет на правителствения Авиоотряд 28 до Разград за откриването на трибуна "Моци" на стадиона на "Лудогорец". Той дори се "разсърди" че за някакви над 4000  лева му търсят сметка и обеща да ги плати от заплатата си. Случаят се засекрети, но преди дни в Народното събрание имало питане от депутата Георги Кадиев, когото не успяха да изключат от БСП. Министърът Ив. Московски обяснил, че правилата за работа на отряда били спазени, но дали разходите /според министъра само  2052 лв./ са били платени от ползвателя на услугата няма данни. Интересно как е преценил това след изявленията му, "няма вменени функции да преценява цлесъобразността на полетите". Явно е, че когато пътуват официални лица с авиоотряда,  спазването на правилата за работа са налице, без да се проверяват.



Антон ЧАКЪРОВ, адвокат           
Стара Загора, 18 юли 2015