Много важна дилема изникна пред управляващите: да определят кои парламентарни групи са „опозиция“. Такова чудо едва ли има в някой друг парламент. И не е ясно кому е нужно и за какво ще служи. И дали с това не се цели представителите на такива нежелани фракции да се декорират със спциални нагръдни знаци. И по този начин да се открояват от праволинейните и постепенно да им се отнемат някои права. А и да се предпазват от опозиционна зараза другите депутати.

Засега в България има известен опит, но той не е за похвала и оттам - за препоръчване. По време на Втората световна война след като се присъединихме към воюващите на страната на Германия - Италия - Япония и обявихме „символична война“ на Съюзниците, трябваше да вземем и някакви дискриминационни мерки срещу евреите. И нашите народни представители избраха по-малкото зло - вместо да ги депортират с влакове за известните концентрационни лагери, да ги задължат да носят специални значки, с които да се отличават. Разбира се това храбро и хуманно отношение не можа да спаси авторите му от комунистическия терор след завземането на властта през есента и те бяха избити - едни с присъда, други и без такава.

Досега управляващите пазят в тайна точно за какво ще им служи такова разделение. Вярно, че В. И. Ленин има постулат: „Преди да се обединим, трябва да се разграничим.“ Но те нито са ленинисти, нито пък изявяват желание за обединяване. И не могат да определят какви критерии да са решаващи. Засега надделявало схващането, че „опозиция“ са тези, които не са подкрепили състава на Министерския съвет /МС/ след изборите за народни представители през месец юни 2009 г.

Когато се измислят такива несъществуващи и ненужни определения, инициаторите естествено срещат непреодолими трудности. Някои от тези, които подкрепиха тогава избора, станаха пишман. Други пък напуснаха партиите, благодарение на които получиха пропуски за Народното събрание /НС/, а иначе щяха да го гледат само откъм булевард „Цар Освободител“. Да не говорим, че такова бягство би следвало да се придружава от отказ от огромните суми и привилегии, които получават за разноски Тогава може да се повярва, че промяната се оправдава с някакво несъгласие с промяна на политиката, а не с користни цели.

Поставя се и един въпрос с повишена трудност. От избрания през 2009 г. МС са го напуснали 11 министри при общ състав от 16. Фактически, ако се приеме като разделителна линия надделяващия засега факт на подкрепата на избрания в началото МС, това е съвсем погрешно, защото сегашният състав не е този, на който е гласувано доверие тогава!... Да не говорим и за това, че много от тогавашните депутати вече са напуснали НС поради преминаване на други постове и може да се окаже, че има министри, които не са „избрани“ първоначално, но и избирателите им са вече в малцинство. Прозира, че се търси възможност да се лиши опозицията от достъп до представителство в избирателните комисии и всички протоколи да се изготвят и подписват само от управляващите, за да си осигурят втори мандат! Само че такива правила са подходящи за Северна Корея, Сирия и други от този род!

Антон ЧАКЪРОВ, адвокат