Нашите управници не са много добре с лексиката. Изглежда смятат, че едни и същи думи имат едно значение, ако се употребяват от тях , и друго - ако ги каже опозицията. И това вече е от години. Когато бяха бурните протести през 2010 година на животновъди, зърнопроизводители, работници и представители на много други професии и искаха да ги приемат и чуят исканията им, управниците изразяваха съгласие да преговарят с тях, но поставяха предварително условие, че стоят на своите позиции. Най-твърдо отстояваше такива позиции новоназначеният министър на транспорта Ив. Московски. Дори на призивите за стачка в железопътния транспорт ведомството му отговори с отречения дори в отдавнашните държави с капиталистическа система т. н. "локаут" /от английската lock-out - затварям вратите пред някого - закриване на предприятия и уволнения на работници за предотвратяване на стачки/. Бяха спрени много пътнически влакове точно около Коледа и Нова година, когато има най-много пътници по железниците, като този демарш се обясняваше с необходимостта от икономии в железниците. Наложи се обаче много скоро да се откажат от този погрешен ход. Интересно е, че в същото министерство не си извлякоха поука и пак по същото време само след две години повториха същия номер. Бяха спрени редица бързи и пътнически влакове, а някои от бързите преминаваха като хала без да спират на ж. п. гари, макар че много пътници чакаха да ги превозят до местоработата им в близки градове. Изглежда, че бурните протести на работниците, които щяха да станат безработни, вразумиха началниците и беше даден срок тази недомислица да се поправи.

Фермерите пък, които докараха бавно движещата си техника от стотици километри, за да бъдат допуснати в Столицата бяха принудени да внесат гаранция от 10 000 лева за ремонтиране на евентуално направени дупки по шосетата. Като че ли и без тях няма достатъчно такивал. Да не изброявам и други подобни прояви, които нямат нищо общо с демокрацията. Но не мога да отмина най-пресния случай с проваленото обсъждане на Изборния кодекс.

Въпреки, че от ЕК направиха редица препоръки за създаване на условия за честни избори, управниците пак си знаеха своето - те били изработили най-прозрачния и демократичен Изборен кодекс и не искаха да допуснат никакви промени, което принуди опозицията да напусне залата, за да не я обвинят, че е станала съучастник в приемането на такъв акт с недостатъци. И това веднага е било докладвано в Брюксел, където се намираше министър-председателят. И оттам дошло нареждането - няма да обсъждаме изменения, докато ОПОЗИЦИЯТА НЕ НИ СЕ ИЗВИНИ!... Иначе ще си караме по сегашния избирателен закон /макар че ЕК не го счита за демократичен/. Интересно за какво трябва да им се извинява? Да изпадне в положението на т. н. "независими депутати" и да подкрепя всякакви стремежи на управляващите да спечелят и следващите избори независимо с какви средства, с надеждата, че като се отчете послушанието им може да благоволят да ги включат в листите на ГЕРБ.

Ами ако трябва да се искат "извинения", колко пъти трябва да се "извиняват" управляващите от ГЕРБ? Забравиха ли, че преди изборите обещаваха "светло бъдеще", надминавайки и стила на предишните управници? И обещанията на 2.5 милиона пенсионери, че ще им повишат мизерните пенсии? И за 3.5 години им се откъсна от сърцето в последната година едва 6 на сто увеличение на т. н. вдовишки пенсии, заблуждавайки, че било 30 на сто? И мизерните 5 /пет/ лева месечно, с което минималната пенсия стигна космическия размер от 145 лева, а официалната статистика сочи, че за оцеляването на един човек са нужни почти двойно повече - 283 лв. месечно. И тази година , макар и не "предизборно", до последния момент министри се кълняха, че ще има коледни добавки за най-ниските пенсии, но и това не се случи. И министър-председателят само каза, че "няма пари", без да се извини. Не съм сигурен и дали обещанията за увеличаване на пенсиите от 1 април ще се сбъднат, още повече, че тази дата е "Ден на лъжата".

При това навсякъде се тръби, че сме най-стабилната финансово държава /макар и да се признава, че сме най-бедната в ЕС!/. Може ли да се търпи финансов министър, който нарича депутатите в залата, че са пияни и след като го накараха да се извини с половин уста, на другия ден пък да казва, че било "гнусна работа" магистратите да си разпределят премии от икономиите? Ами каква работа беше още от средата на годината да се увеличат заплатите на чиновниците? Да не забравяме, че в неговия речник учените от БАН са "феодални старци", макар че го превъзхождат многократно. Ако такъв "уличен език" може да се търпи там, откъдето е дошъл, за нашата страна той е нетърпим! Достатъчно го търпяхме 3.5 години!

Антон ЧАКЪРОВ, адвокат