Вече дни, седмици и дори месеци страната ни се тресе от една невиждана досега криза – в съдебната система. И тя е предизвикана не от някакви недостатъци в самата нея, а от такива в управляващата върхушка. Защото целта не е друга, а да се овладее и подчини на изпълнителната власт единствената останала непокорена досега неи съдебна власт. А тя е много важна. Делението на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна е въжделение на народите още от времето на Ренесанса. Това разделение е гаранция за правата и свободите на хората. То е залегнало и в нашата Конституция – член 6.
Такова разделение обаче съвсем не се нрави на управниците с диктаторски методи. Изпълнителната власт се излъчва от законодателната, но е напълно подчинена на нея, защото винаги може да бъде подменена, ако не е послушна. Мечтата на управниците е да овладеят и съдебната власт и да няма кой да им търси отговорност не само когато управляват, но и след това. Тази е причината изборът на висши магистрати да се протака толкова дълго. С намерението пак да сложат на отговорните постове свои хора, послушковци, но да са като някакви „агенти под прикритие“. Затова и толкова дълго се шуми и приказва, че всичко ставало при „пълна прозрачност“. А всички видяхме до какво доведе тази „прозрачност“.
Много лоша услуга направи великодушието на Б. Борисов да отстъпи номинирането за конституционен съдия на СДС, като гарантира, че депутатите от партията му ще подкрепят такава кандидатура. С това демонстрира незачитане на Конституцията – член 67 /1/ - „народните представители представляват не само своите избиратели, а И ЦЕЛИЯ НАРОД.- Обвързването със задължителен мандат е недействително.“ И ал. 2: „Народните представители действат въз основа на Конституцията и законите в съответствие СЪС СВОЯТА СЪВЕСТ И УБЕЖДЕНИЯ.“ А може би това беше уловка да се подготви в края на краищата кандидатура на ГЕРБ. И малко остана на нея да се хване и президентът Петър Стоянов. Последваха две неудачни номинации на СДС и може би едва сега стана ясна „скритата идея“ , че ГЕРБ има сериозна кандидатура... Хем да се демонстрира незаинтересованост от избора и пак постът да се заеме от „свой човек“.
Учудващ е куражът на следващите две съдийки при изнесените по-късно съмнения в техните морални и етични прояви в съдийската професия да дадат съгласието си за тяхното кандидатиране за най-високия съдебен пост. Вярно, той води до големи облаги: председателят на Конституционния съд получава заплата, равна на средномесечното възнаграждение на Президента на Републиката и на Председателя на Народното събрание, а съдиите – 90 на сто от неговото възнаграждение, пенсиониране след изтичане на мандата независимо от възрастта, с което се избягва задължителното освобождаване от длъжност на другите съдии при навършена 65-годишна възраст, да не говорим за размера на пенсията и за уважението към заемащите тази длъжност. Може би всичко това ги е съблазнило да пренебрегнат опасните рифове при избора. А и практиката, че много-много не се е „ровило“ в проявите им. Не е ясно и какъв е „успешният бизнес“ на сина на втората –адвокат, който се развил така добре, че печелел милиони годишно. Преди всичко за адвокатската професия не е прието да се нарича „бизнес“, а в чл. 5/2/ от Закона за адвокатурата изрично е записано: „Не може да бъде вписано като адвокат лице, което е търговец, управител в търговско дружество и изпълнителен директор на акционерно дружество.“ Именно този вид дейност означава бизнес. Много наивно звучи и оправданието й, че пропуснала да пише в декларацията си, че синът е адвокат, защото „не се явявал по наказателни дела“, така че нямало конфликт на интереси. Аз смятам, че въобще неправилно се нарича с това определение облагодетелстването на близки и роднини с предимства в печелене на обществени поръчки и други подобни. В Речника на чуждите думи конфликт е посочен като „сблъскване, разпра, разногласие, спор, противоречие“. Какво „противоречие“ има, ако на свой роднина или приятел управник използва положението си и му продаде на безценица държавен имот? Трябва въобще да се ревизира това наименование.
Изглежда, че ще трябва да си внесем неопетнени магистрати от чужбина. Наскоро шефът на МВР, който непрекъснато обвинява съдебната власт, ако някоя присъда не му се нрави, предложи да викаме съдии от други държави да решават делата у нас, защото в Германия осъдили някои за пране на пари, а нашият съд ги оправдал...
Антон ЧАКЪРОВ, адвокат
