Народна поговорка

Ужасните летни жеги отминаха. Бяха угасени стотици пожари. Но от няколко дни в страната се вихрят такива страсти, че могат да подпалят чергата ни. Заплахите към Русия заради предявен иск стигнаха дотам, че няма да се изненадам, ако й обявим война. Вероятно от категорията "символични войни". Още повече, че имаме (макар и горчив!) опит в тази насока.

Преди 70 години управниците ни решиха "и те да дадат нещо на света", по-точно на Оста Рим - Берлин - Токио. И по примера "Барабар Петко с мъжете" обявиха война на Англия и САЩ. Но понеже ни деляха хиляди километри, нарекоха я "символична". Оръжията ни не можеха да стигнат вразите, но те използваха състоянието на война и "летящите им крепости" полуразрушиха София, бомби имаше и над Горна Оряховица и Стара Загора. Тази странна война бе използвана от СССР да помогне на застрашените й съюзници и на 5 септември 1944 г. той ни обяви истинска война.

Управниците ни капитулираха. А новите поискаха да се покажат "по-католици от папата" и обявиха война на довчерашните ни съюзници. Изпратиха на фронта Втора българска армия с надеждата да ги поканят на масата на победителите. Но уви – напразно загинаха около 30 000 българи. Така наречените "нови земи" бяха върнати на Гърция и Югославия и дълги години плащахме репарации на тези страни. Братушките прибраха като военна плячка германските складове в страната с всичките им благини. И подписвайки мирния договор от 1947 г. представителят ни не посмя да счупи писалката си, както направил Ал. Стамболийски след подписа си под Ньойския договор след края на І световна война.

Та, опази ни, Господи, от нова "символична война"! А тя е възможна, съдейки по войнстващите заплахи: "Ще напляскаме Русия!” И те не са от кроткия военен министър, а от... финансовия. Той е по-известен с показването на "постна пица", която дъвчем с отвращение вече три години. Това ми напомня още един случай.

В 1947 г. у нас се водеше люта битка срещу опозицията. Впрегнати бяха и силите на поетите, които създадоха вдъхновени стихове:

Бръмнал бръмбар срещу лъв:

„Ти си втори, а аз съм пръв.”

Бръмнал Кольо Де Петков

срещу Георги Димитров.

За несведущите – Никола Петков беше водач на опозиционния БЗНС и затова обесен, а палачът му – вождът на БКП.

Явно човекът с пицата се вживява в ролята на лъва, а счита Русия за бръмбара. И се заема с работа, която не бе по силите дори на Наполеон и Хитлер. Само че той вече има няколко големи провала.

При подготовката на бюджета за 2012 г. се хвалеше с икономии и че дори намалил със 7 млн. лева парите за МВР. Но шефът на това ведомство Цв. Цветанов веднага го контрира, че "не е последна инстанция". И се оказа прав. В края на 2011 г. с две постановления на МС на МВР бяха отпуснати предварително 12.5 млн. лева. При това второто ПМС беше подписано от зам.-председателя на МС и шеф на МВР. Вероятно титулярът е бил зает с рязането на лентички или с прояви на футболния терен. Но би могло да се почака един ден или да се вземат парите, пък после да се оформи всичко. Редно е било да се подпише от финансовия министър, който е и зам.-председател на МС, още повече, че е в неговата сфера. Но явно целта е била да се покаже кой командва парада. Не мога да си представя какво би станало, ако Дянков подпише ПМС за изземане пари от бюджета на МВР!...

Безумната идея да се разселят из страната ситуираните в Столицата централни агенции и институти бе обявена за новаторска и се сочеха измислени предимства. Фалшифицираха се дори разходите, за да се омаловажи ненужното разхищение на средства в тази беднотия. Телепортирането на туризма в Пловдив уж струвало само 102 хиляди лева. Не бе забравен и Плевен (нали оттам е председателката на Народното събрание!). Там бяха изпратени тези, които определят цените на лекарствата (!) с бодряшките думи на министър-председателя: "Имате специалисти, вземайте заплати по 2000 лева." Интересно, лекарите протестират, че получават по 600 лева, а на какво основание тези лица ще получават с хиляди.

Дълго време се мъти преместването на Агенция "Митници" в Русе. Дори Д(З)янков огледал предлаганите за избор 4 сгради, но не ги харесал. И изведнъж на другия ден Б. Борисов даде заден ход, че местенето можело да стане след 3-4 години (явно смята, че пак той ще е начело), защото сега трябвало да се "пестят" пари за увеличение на пенсиите. С това пропадна надеждата да влезем в историята с Второ велико преселение на народите (бюрокрацията) в света след Първото през ІV - VІІ век – придвижването на племена и народи от Средна Азия в Европа.

Дянков не можа да осъществи големия си мерак да прибере натрупаните 1.8 млрд. в т. н. "сребърен фонд", определени по закон за осъвременяване на пенсиите, и да се похвали с него за финансова стабилност. Само че от ЕК го "плеснаха по ръцете", както той иска да накаже Русия. Не съм сигурен обаче дали тези пари не са иззети от управниците тайно за неизвестни нам цели.

Сега голям гаф се очертава с въпроса за осъвременяването на пенсиите. След като вече 3 години те са във фризера (а аз допълвам – заедно с пенсионерите) най-сетне управляващите обещават това да стане. Десетки хиляди не дочакаха такъв светъл ден, но пък се преселиха в "по-добър свят". Министърът заяви, че се "намерили пари" (излиза,че те едва ли не са се търкаляли по пътя) и от 1 януари 2013 г. ще стане чудо – всички пенсии да се увеличат с 10 на сто, колкото уж била инфлацията за тези години. Веднага обаче председателката на Бюджетната комисия Менда Стоянова посочи, че парите нямало да стигнат, затова увеличението щяло да е от 1 април. И понеже това е денят на лъжата, може после датата да стане юни или някой от следващите месеци. Напомниха й, че Дянков е обещал това да стане от 1 януари, но тя каза, че нямали противоречия с него, но той не бил казал такова нещо. В една телевизия обаче веднага показаха изявленията му, с което я опровергаха.

Още като стана шефка, тя "обоснова" защо през 2010 г. не можело да се увеличат с 10 на сто всички пенсии, за което били нужни 1 млрд. лева. Още тогава писах, че тя изглежда не знае, че в бюджета са предвидени малко над 7 млрд. за пенсии и че 10 процента прави 700 млн., което показва, че не може да смята. Явно след тригодишния й престой в парламента не е напреднала с материала!... И ако бившата данъчна служителка надделее над министъра (което е много вероятно) ще стане явно, че Дянков не се ползва с нужното доверие и ако има доблест, трябва а си подаде оставката. Не случайно съм писал, че той се изявява като английските генерал-губернатори в колониите им. И в два от постингите си се обърнах с апела: "Дянков, иди си в мир, заедно с антуража!"

И накрая обстановката се нажежи до немай къде след като си каза тежката дума и човекът, без който не може да стане нищо в страната ни – министър-председателя. Той изрази надеждата, че президентът Путин не знаел (?) за иска на "Атомстрой", защото ако знаел, никак НЯМАЛО ДА МУ Е ЛЕСНО на срещата на 9 ноември в България. В шахмата е известна аксиомата, че "заплахата е по-силна от самото изпълнение". Но от това изявление не може да се разбере какво точно се крие. Дали да изнудим неканения гост да подпише, че нямат никакви претенции. Но явно Путин, въпреки закалката от КГБ, се е стреснал и Кремъл побърза дипломатично да съобщи, че въобще такова нещо няма в програмата му. И по адрес се използваха думи като "изненада", "вероломство" и тем подобни, заплашихме ги, че ще заведем дори по-голям иск . Но много наивни бяха доводите: не били спазени правилата за обществените поръчки у нас и затова договорът бил нищожен, стигна се дотам, че въобще нямало подписан договор. Не вярвам в света да има толкова глупав човек да заведе такъв голям иск без да има договор, освен ако се касае за "непозволено увреждане". А цяла грамотна България знае още от миналата година, че има иск за 58 млн. евро, но нашите юристи проверили всичко и завеели насрещен иск за 61 млн. (по системата "Плаши Пейо кокошките!"). И мимоходом се твърди, че по (несъществуващия) договор реакторите не били готови в определените срокове. И не е ясно защо е проспан моментът да се иска разваляне на договора поради неизпълнение и да се иска неустойка.

Това ми напомня за мой опит. След години в адвокатурата станах юрисконсулт на строителна организация. Инвеститорите ни не бяха "стратегически", но договорите бяха за големи суми. Мислех си кой знае какви големи и опитни юристи ще имам насреща си, а аз не съм се занимавал дотогава с арбитражни дела. Но колкото "по-нагоре" стигах, толкова повече се убеждавах, че при назначаването е било важно наличието на "трите букви" (БКП), а не юридическите знания. Сега изглежда това изискване е увеличено с още една буква и затова се развиват странни теории. И особено, че била избрана много опитна адвокатска кантора (кой знае колко милиона сме "изтърсили"), която имала спечелени дела (!) срещу нашия противник. И това се повтаря и потретва като че ли ние ще решаваме делото.

Като илюстрация на неподготвеността ни да се изявяваме във всякакви области бе и срещата по шахмат на министър-председателя с европейския ШАМПИОН ЗА ДЕЦА ДО 8 ГОДИНИ. Вероятно подготовка за подобната среща "в сауната" с колегата му от Израел. На снимката се вижда, че фигурите на Б. Б. на левия фланг въобще не са развити, а са на изходните си позиции, макар че партията е напреднала. И не е чудно, че само 7 минути били достатъчни на детето за победата и че шахматът е много по-труден от футбола. Такава съдба сполетяла и министъра на образованието С. Игнатов. Управниците не са се съобразили, че на тази възраст детето още не е научило, че високостоящите трябва винаги да побеждават и затова в други спортове на тях им помагат с дузпи. Известен е този начин и в белота: "Шефе, твойта терца победи моята кварта." И в шаха има такива възможности: "недоглеждане" и поставяне фигура на "бито поле", да се повтарят три пъти еднакви ходове, за да може противникът да избегне поражението като обяви "трикратно повторение" в изгубена позиция.

Пожелавам на момченцето и след като разбере този "етикет", да не го прилага. А управниците да се съобразяват с възможностите си и да не разчитат, че постовете им гарантират победи. Това ще им помогне и да изпълняват това, за което са избрани!

Антон ЧАКЪРОВ, адвокат, международен съдия по шахмат на FIDE

сакън (тур.) – съвсем не, пази се

сакън (тур.) – от латинското capitas – "способност" – вместимост, обем, отличен познавач на нещо